Лятото преваля...
Лятото превалва -
към своя край клони.
Есента в първи багри овалва
щедро още зелените листа.
Топли лъчи
сърцето обгръщат,
свидни очи
в себе си закътало.
Ситен дъжд
небето рони.
Сякаш изведнъж
вятър облаче догони.
Птичка пъстра,
под стряха сгушена
пее тъжна
песен. До завръщане...
Разлюбена двойка,
от перон разделена -
в различни посоки
всеки нов път поел е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
