13 сент. 2020 г., 09:44

Лъчите на лятото 

  Поэзия » Свободный стих
597 0 0
Лятото изплиска с шепи своите лъчи.
Както си клокочеха светлинно,
тръгнаха на юг.
Останаха лъчисти изпарения,
които се загърнаха с палта.
На припек преседяват божурите
с дълго събирана роса.
Скъсяват дните падналите дъждове.
Отмиват лятната виделина.
А ти дотолкова смален се случваш,
че чувстваш, сякаш сам
ще бъдеш скоро без листа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »