Лъчите на лятото

vitality2 (Мария)
224 526

13.09.2020 г., 9:44 ч.

Поезия » Свободен стих

464 0 0

Лятото изплиска с шепи своите лъчи.

Както си клокочеха светлинно,

тръгнаха на юг.

Останаха лъчисти изпарения,

които се загърнаха с палта.

На припек преседяват божурите

с дълго събирана роса.

Скъсяват дните падналите дъждове.

Отмиват лятната виделина.

А ти дотолкова смален се случваш,

че чувстваш, сякаш сам

ще бъдеш скоро без листа.

Бях ли летен ден или не бях?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.