13.09.2020 г., 9:44

Лъчите на лятото

730 0 0

Лятото изплиска с шепи своите лъчи.

Както си клокочеха светлинно,

тръгнаха на юг. 

Останаха лъчисти изпарения,

които се загърнаха с палта.

На припек преседяват божурите

с дълго събирана роса.

Скъсяват дните падналите дъждове.

Отмиват лятната виделина.

А ти дотолкова смален се случваш, 

че чувстваш, сякаш сам

ще бъдеш скоро без листа.

 

Бях ли летен ден или не бях?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...