Лъчите на лятото

Лятото изплиска с шепи своите лъчи.

Както си клокочеха светлинно,

тръгнаха на юг. 

Останаха лъчисти изпарения,

които се загърнаха с палта.

На припек преседяват божурите

с дълго събирана роса.

Скъсяват дните падналите дъждове.

Отмиват лятната виделина.

А ти дотолкова смален се случваш, 

че чувстваш, сякаш сам

ще бъдеш скоро без листа.

Бях ли летен ден или не бях?!