Лъжи
грозд съдби
откъсвам
и го замразявам
още докато поемам
дъх
свитък от сърца
се сгушва
в папката на мисълта
но от преспапието
още непогълната
тя е напрашена
и измачкана
така че слоят прах
отчита времето
а прашинките
са погледи
затворили очи
букет от
нравствена нега
и чувства
ме чака винаги
на изхода
на всяка сцена
на входа й обаче
тъмно е
и хладината
на прожекторите
оваторски секвенции
мълви
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены
