4.06.2008 г., 7:53 ч.

Лъжи 

  Поезия » Философска
632 0 16






грозд съдби

 

откъсвам

 

и го замразявам

 

още докато поемам

 

дъх

 

свитък от сърца

 

се сгушва

 

в папката на мисълта

 

но от преспапието

 

още непогълната

 

тя е напрашена

 

и измачкана

 

така че слоят прах

 

отчита времето

 

а прашинките

 

са погледи

 

затворили очи

 

букет от

 

нравствена нега

 

и чувства

 

ме чака винаги

 

на изхода

 

на всяка сцена

 

на входа й обаче

 

тъмно е

 

и хладината

 

на прожекторите

 

оваторски секвенции

 

мълви

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??