Лъжи

4.06.2008 г., 7:53 ч.

Поезия » Философска

665 0 16

грозд съдби
откъсвам
и го замразявам
още докато поемам
дъх
свитък от сърца
се сгушва
в папката на мисълта
но от преспапието
още непогълната
тя е напрашена
и измачкана ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Лъжи

Искате да прочетете повече?

Предложения