Jun 4, 2008, 7:53 AM

Лъжи 

  Poetry » Phylosophy
633 0 16






грозд съдби

 

откъсвам

 

и го замразявам

 

още докато поемам

 

дъх

 

свитък от сърца

 

се сгушва

 

в папката на мисълта

 

но от преспапието

 

още непогълната

 

тя е напрашена

 

и измачкана

 

така че слоят прах

 

отчита времето

 

а прашинките

 

са погледи

 

затворили очи

 

букет от

 

нравствена нега

 

и чувства

 

ме чака винаги

 

на изхода

 

на всяка сцена

 

на входа й обаче

 

тъмно е

 

и хладината

 

на прожекторите

 

оваторски секвенции

 

мълви

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??