25 дек. 2009 г., 18:24

Любимият ми сезон / до дъщеря ми в Манчестър /

1.3K 0 5

Любимият ми сезон /до дъщеря ми в Манчестър /

/ по М. Лавров /

Помниш ли, някога ти ме запита:
- Кое време годишно за теб най- е важно?!?
Без да се мисля, вече политам,
няма и бавене какво да ти кажа.

Времето пълно с тази загадка -
Святост на Тайнството преди Рождество.
Безмълвие бяло. Негата сладка.
На бенгалския огън пищното тържество.

Има в него от съня на събудената природа.
От радостната сълзица - мъничка капчица.
Птиче завръщане и пълноводие,
първо кокиче и бадем с розова шапчица.

В този сезон нощите кратки са!
Мед, нектар, скара и дим!
Звездно небе ми е днеска параклиса!
Капчици - ягоди върху пъстър килим!

Време любимо, де падат листата.
Миг на очакване. Нежният сън.
Сено ароматно, щом пълни душата.
Първият скреж, щом блестне навън.

Есенна нежност. Цветна палитра.
Пълноводните чувства. Моята Пролет.
Летен пожар. Снегопадното тихо.
Време за Обич. Време за Полет.

Думи не стигат... Пълна душата...
Време за вино. Време за Мъдрост.
Най-добрият Дар от Съдбата:
Там, под елхата, до Обичта си да бъдеш!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....