ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
25 dic 2009, 18:24

Любимият ми сезон / до дъщеря ми в Манчестър /

1.3K 0 5

Любимият ми сезон /до дъщеря ми в Манчестър /

/ по М. Лавров /

Помниш ли, някога ти ме запита:
- Кое време годишно за теб най- е важно?!?
Без да се мисля, вече политам,
няма и бавене какво да ти кажа.

Времето пълно с тази загадка -
Святост на Тайнството преди Рождество.
Безмълвие бяло. Негата сладка.
На бенгалския огън пищното тържество.

Има в него от съня на събудената природа.
От радостната сълзица - мъничка капчица.
Птиче завръщане и пълноводие,
първо кокиче и бадем с розова шапчица.

В този сезон нощите кратки са!
Мед, нектар, скара и дим!
Звездно небе ми е днеска параклиса!
Капчици - ягоди върху пъстър килим!

Време любимо, де падат листата.
Миг на очакване. Нежният сън.
Сено ароматно, щом пълни душата.
Първият скреж, щом блестне навън.

Есенна нежност. Цветна палитра.
Пълноводните чувства. Моята Пролет.
Летен пожар. Снегопадното тихо.
Време за Обич. Време за Полет.

Думи не стигат... Пълна душата...
Време за вино. Време за Мъдрост.
Най-добрият Дар от Съдбата:
Там, под елхата, до Обичта си да бъдеш!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0