25.12.2009 г., 18:24

Любимият ми сезон / до дъщеря ми в Манчестър /

1.3K 0 5

Любимият ми сезон /до дъщеря ми в Манчестър /

/ по М. Лавров /

Помниш ли, някога ти ме запита:
- Кое време годишно за теб най- е важно?!?
Без да се мисля, вече политам,
няма и бавене какво да ти кажа.

Времето пълно с тази загадка -
Святост на Тайнството преди Рождество.
Безмълвие бяло. Негата сладка.
На бенгалския огън пищното тържество.

Има в него от съня на събудената природа.
От радостната сълзица - мъничка капчица.
Птиче завръщане и пълноводие,
първо кокиче и бадем с розова шапчица.

В този сезон нощите кратки са!
Мед, нектар, скара и дим!
Звездно небе ми е днеска параклиса!
Капчици - ягоди върху пъстър килим!

Време любимо, де падат листата.
Миг на очакване. Нежният сън.
Сено ароматно, щом пълни душата.
Първият скреж, щом блестне навън.

Есенна нежност. Цветна палитра.
Пълноводните чувства. Моята Пролет.
Летен пожар. Снегопадното тихо.
Време за Обич. Време за Полет.

Думи не стигат... Пълна душата...
Време за вино. Време за Мъдрост.
Най-добрият Дар от Съдбата:
Там, под елхата, до Обичта си да бъдеш!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...