17 мар. 2021 г., 21:49

Любов над Айнщайнови треви

804 0 0

 

Притихналият вятър в косите

вещаеше предчувствие за грях.

И казваше – Ако заспите,

напразно аз за вас крадях.

 

Пречупени, под нас тревите

танцуваха в безплътен звук.

Защо за нас така тръбите?

Ние винаги били сме тук.

 

А нощното небе с дъх на песен

в хора на щурците се вреди

и полъхът от свят небесен

донесе в очите ти звезди.

 

Тревогите на вечната Вселена

се бяха спрели в миг щастлив.

Телата ни – в ласки осолени,

прегръщаха копнежа див.

 

И мекотата в твойте устни ...

И пулсът в твоето сърце ...

Минути вечност ли изпуснах?

В такт ли дивото зове?

 

Благодат ... И огън... Тласък ...

И времето наистина замря ...

 

Неспиращият, падащ пясък

залюби относителността.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...