Mar 17, 2021, 9:49 PM

Любов над Айнщайнови треви

  Poetry
805 0 0

 

Притихналият вятър в косите

вещаеше предчувствие за грях.

И казваше – Ако заспите,

напразно аз за вас крадях.

 

Пречупени, под нас тревите

танцуваха в безплътен звук.

Защо за нас така тръбите?

Ние винаги били сме тук.

 

А нощното небе с дъх на песен

в хора на щурците се вреди

и полъхът от свят небесен

донесе в очите ти звезди.

 

Тревогите на вечната Вселена

се бяха спрели в миг щастлив.

Телата ни – в ласки осолени,

прегръщаха копнежа див.

 

И мекотата в твойте устни ...

И пулсът в твоето сърце ...

Минути вечност ли изпуснах?

В такт ли дивото зове?

 

Благодат ... И огън... Тласък ...

И времето наистина замря ...

 

Неспиращият, падащ пясък

залюби относителността.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...