Знаеш ли, твоето мълчание ме огорчава,
знаеш ли, ти си моята загадка.
Знаеш ли колко е трудно
всеки път да си налагам да те забравям,
и ето, ти отново си пред мен,
и аз прощавам - на цената на една усмивка.
Отново ослепявам за тъжната истина,
отново в главата ми кънти гласът ти,
отново вкусвам дъха ти,
усещам ръката ти топла
и бие сърцето ми, вика.
Но не мога така, разбери,
вечно се разминаваме,
а след малко насреща пак си ти.
И боря се - мразя те,
поглеждаш ме - милувам те.
Но стига!
Писна ми от тази орисия,
любов несподелена, тъй нея наричат,
и всички от нея се крият, и тичат като безумци.
А кажи ми, аз какво да направя,
любя ли те или мразя.
Стига си говорил нежни думи.
Действай!
Ела насреща, бъди мъж,
научи ме да обичам.
Стига си се крил, мълчал, скитал,
ако искаш нещо, ела си го вземи,
но не ми излизай с евтин номер.
Твърде дълго те чаках,
твърде много се отричах
и колко пъти зачерквах гордостта си за теб.
Уморих се вече от всичко това,
просто знай, човече,
аз си струвам любовта.