Знаеш ли, твоето мълчание ме огорчава,
знаеш ли, ти си моята загадка.
Знаеш ли колко е трудно
всеки път да си налагам да те забравям,
и ето, ти отново си пред мен,
и аз прощавам - на цената на една усмивка.
Отново ослепявам за тъжната истина,
отново в главата ми кънти гласът ти,
отново вкусвам дъха ти,
усещам ръката ти топла
и бие сърцето ми, вика.
Но не мога така, разбери, ...