19 нояб. 2019 г., 20:02

Любов с Ноември

1K 1 1

Ноември, с годините все пó те обичам,

спрях се, не тичам насам и натам. 

Нима остарях? Не знам. Не отричам.

Но знам, че твоята есен е храм.

 

В него се чувствам така подредена,

в дома ми, в ума ми цари топлина,

мир, тишина, бездумна вселена,

безшумно красиво, по твоя вина.

 

Ноември, харесвам те, тъй да си знаеш! 

Когато те хулят за сивост и студ,

в мен сродна душа дали ще познаеш,

нали сме с теб двамата просто уют.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Гечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...