Ноември, с годините все пó те обичам,
спрях се, не тичам насам и натам.
Нима остарях? Не знам. Не отричам.
Но знам, че твоята есен е храм.
В него се чувствам така подредена,
в дома ми, в ума ми цари топлина,
мир, тишина, бездумна вселена,
безшумно красиво, по твоя вина.
Ноември, харесвам те, тъй да си знаеш!
Когато те хулят за сивост и студ,
в мен сродна душа дали ще познаеш,
нали сме с теб двамата просто уют.
© Петя Гечева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
