Ноември, с годините все пó те обичам,
спрях се, не тичам насам и натам.
Нима остарях? Не знам. Не отричам.
Но знам, че твоята есен е храм.
В него се чувствам така подредена,
в дома ми, в ума ми цари топлина,
мир, тишина, бездумна вселена,
безшумно красиво, по твоя вина.
Ноември, харесвам те, тъй да си знаеш!
Когато те хулят за сивост и студ,
в мен сродна душа дали ще познаеш,
нали сме с теб двамата просто уют.
© Петя Гечева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
