Ноември, с годините все пó те обичам,
спрях се, не тичам насам и натам.
Нима остарях? Не знам. Не отричам.
Но знам, че твоята есен е храм.
В него се чувствам така подредена,
в дома ми, в ума ми цари топлина,
мир, тишина, бездумна вселена,
безшумно красиво, по твоя вина.
Ноември, харесвам те, тъй да си знаеш!
Когато те хулят за сивост и студ,
в мен сродна душа дали ще познаеш,
нали сме с теб двамата просто уют.
© Петя Гечева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
