19.11.2019 г., 20:02

Любов с Ноември

1K 1 1

Ноември, с годините все пó те обичам,

спрях се, не тичам насам и натам. 

Нима остарях? Не знам. Не отричам.

Но знам, че твоята есен е храм.

 

В него се чувствам така подредена,

в дома ми, в ума ми цари топлина,

мир, тишина, бездумна вселена,

безшумно красиво, по твоя вина.

 

Ноември, харесвам те, тъй да си знаеш! 

Когато те хулят за сивост и студ,

в мен сродна душа дали ще познаеш,

нали сме с теб двамата просто уют.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...