Ноември, с годините все пó те обичам,

спрях се, не тичам насам и натам. 

Нима остарях? Не знам. Не отричам.

Но знам, че твоята есен е храм.

В него се чувствам така подредена,

в дома ми, в ума ми цари топлина,

мир, тишина, бездумна вселена,

безшумно красиво, по твоя вина.

Ноември, харесвам те, тъй да си знаеш! 

Когато те хулят за сивост и студ,

в мен сродна душа дали ще познаеш,

нали сме с теб двамата просто уют.