19.11.2019 г., 20:02

Любов с Ноември

1K 1 1

Ноември, с годините все пó те обичам,

спрях се, не тичам насам и натам. 

Нима остарях? Не знам. Не отричам.

Но знам, че твоята есен е храм.

 

В него се чувствам така подредена,

в дома ми, в ума ми цари топлина,

мир, тишина, бездумна вселена,

безшумно красиво, по твоя вина.

 

Ноември, харесвам те, тъй да си знаеш! 

Когато те хулят за сивост и студ,

в мен сродна душа дали ще познаеш,

нали сме с теб двамата просто уют.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...