Любов с нощта
Тъмнината - мека пепел -
кожата полепя с жар
и целува всеки неин сантиметър,
става мой душевен господар.
Сред завивките се крием,
смеем се красиво с гласове,
блажени и щастливи пием
от своите отчаяно различни светове.
Тя препуска из душата ми,
аз - през нейната безкрайна синина,
дълго си говорим... неусетно пишем
историята на една изящна самота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емануела Иванова Все права защищены
