Тъмнината - мека пепел -
кожата полепя с жар
и целува всеки неин сантиметър,
става мой душевен господар.
Сред завивките се крием,
смеем се красиво с гласове,
блажени и щастливи пием
от своите отчаяно различни светове.
Тя препуска из душата ми,
аз - през нейната безкрайна синина,
дълго си говорим... неусетно пишем
историята на една изящна самота...
© Емануела Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
