Тъмнината - мека пепел -
кожата полепя с жар
и целува всеки неин сантиметър,
става мой душевен господар.
Сред завивките се крием,
смеем се красиво с гласове,
блажени и щастливи пием
от своите отчаяно различни светове.
Тя препуска из душата ми,
аз - през нейната безкрайна синина,
дълго си говорим... неусетно пишем
историята на една изящна самота...
© Емануела Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
