Тъмнината - мека пепел -
кожата полепя с жар
и целува всеки неин сантиметър,
става мой душевен господар.
Сред завивките се крием,
смеем се красиво с гласове,
блажени и щастливи пием
от своите отчаяно различни светове.
Тя препуска из душата ми,
аз - през нейната безкрайна синина,
дълго си говорим... неусетно пишем
историята на една изящна самота...
© Емануела Иванова Всички права запазени