Любов с нощта
Тъмнината - мека пепел -
кожата полепя с жар
и целува всеки неин сантиметър,
става мой душевен господар.
Сред завивките се крием,
смеем се красиво с гласове,
блажени и щастливи пием
от своите отчаяно различни светове.
Тя препуска из душата ми,
аз - през нейната безкрайна синина,
дълго си говорим... неусетно пишем
историята на една изящна самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емануела Иванова Всички права запазени
