8 февр. 2015 г., 11:42  

Любовна (al)химия

1.2K 0 7


Рано или късно любовта обзема

с огъня си вечен мислите, сърцето.

Разтопява бавно в доменните пещи

рудите на страсти, трепети и чувства.

Претворява тези сплави от възторзи

в капчици искрящи - щастие и радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах! Красиво е!
  • Красиво поетично бисерче! Съдържа важно послание,
    любовта е всичко, защото е любов! Поздрави и от мен!
  • Виждам, че не виждаш, Любомира, но това е, защото имаш прекалено научен поглед към стихчето ми. А то нещата са експонирани в един по-друг ракурс. Помисли върху следната пътечка на разсъждения: Любовна химия е ясно нали - в случая това не е науката Химия, а онзи потенциал, който предполага наличието на силно привличане между двама души едва ли не "от пръв поглед". Защо е (al)? Просто защото това са първите две букви от ника ми . Ясно е, че любовта не е наука, но опитах да представя с (дори определима като псевдонаучна) терминология това неопределимо чувство. Благодаря ти, че обърна внимание на един акцент, който ми убягваше в първата редакция!
  • Целта на алхимията е създаване на злато (метал). (al)химия - химия на алуминий - метал с ценни свойства (алуминиево фолио). Смятам, че идеята е чрез любов да се създаде злато (символ на мълчанието) или алуминий (символ на фина защита). Алуминият има и добра електропроводимост, но тук не виждам мястото й. ... може би апел за по-голяма искреност?
  • Да, идеалната последица би била да претвори сплавите от възторзи в най-изящни форми щастие и радост... Е, не винаги се случва. Споделям мнението на Любомира, че трябва "последваща обработка".
    Хубава миниатюра! Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...