8 февр. 2015 г., 11:42  

Любовна (al)химия

1.2K 0 7


Рано или късно любовта обзема

с огъня си вечен мислите, сърцето.

Разтопява бавно в доменните пещи

рудите на страсти, трепети и чувства.

Претворява тези сплави от възторзи

в капчици искрящи - щастие и радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах! Красиво е!
  • Красиво поетично бисерче! Съдържа важно послание,
    любовта е всичко, защото е любов! Поздрави и от мен!
  • Виждам, че не виждаш, Любомира, но това е, защото имаш прекалено научен поглед към стихчето ми. А то нещата са експонирани в един по-друг ракурс. Помисли върху следната пътечка на разсъждения: Любовна химия е ясно нали - в случая това не е науката Химия, а онзи потенциал, който предполага наличието на силно привличане между двама души едва ли не "от пръв поглед". Защо е (al)? Просто защото това са първите две букви от ника ми . Ясно е, че любовта не е наука, но опитах да представя с (дори определима като псевдонаучна) терминология това неопределимо чувство. Благодаря ти, че обърна внимание на един акцент, който ми убягваше в първата редакция!
  • Целта на алхимията е създаване на злато (метал). (al)химия - химия на алуминий - метал с ценни свойства (алуминиево фолио). Смятам, че идеята е чрез любов да се създаде злато (символ на мълчанието) или алуминий (символ на фина защита). Алуминият има и добра електропроводимост, но тук не виждам мястото й. ... може би апел за по-голяма искреност?
  • Да, идеалната последица би била да претвори сплавите от възторзи в най-изящни форми щастие и радост... Е, не винаги се случва. Споделям мнението на Любомира, че трябва "последваща обработка".
    Хубава миниатюра! Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...