8.02.2015 г., 11:42  

Любовна (al)химия

1.2K 0 7


Рано или късно любовта обзема

с огъня си вечен мислите, сърцето.

Разтопява бавно в доменните пещи

рудите на страсти, трепети и чувства.

Претворява тези сплави от възторзи

в капчици искрящи - щастие и радост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Красиво е!
  • Красиво поетично бисерче! Съдържа важно послание,
    любовта е всичко, защото е любов! Поздрави и от мен!
  • Виждам, че не виждаш, Любомира, но това е, защото имаш прекалено научен поглед към стихчето ми. А то нещата са експонирани в един по-друг ракурс. Помисли върху следната пътечка на разсъждения: Любовна химия е ясно нали - в случая това не е науката Химия, а онзи потенциал, който предполага наличието на силно привличане между двама души едва ли не "от пръв поглед". Защо е (al)? Просто защото това са първите две букви от ника ми . Ясно е, че любовта не е наука, но опитах да представя с (дори определима като псевдонаучна) терминология това неопределимо чувство. Благодаря ти, че обърна внимание на един акцент, който ми убягваше в първата редакция!
  • Целта на алхимията е създаване на злато (метал). (al)химия - химия на алуминий - метал с ценни свойства (алуминиево фолио). Смятам, че идеята е чрез любов да се създаде злато (символ на мълчанието) или алуминий (символ на фина защита). Алуминият има и добра електропроводимост, но тук не виждам мястото й. ... може би апел за по-голяма искреност?
  • Да, идеалната последица би била да претвори сплавите от възторзи в най-изящни форми щастие и радост... Е, не винаги се случва. Споделям мнението на Любомира, че трябва "последваща обработка".
    Хубава миниатюра! Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...