10 нояб. 2019 г., 09:53

Любовта (понякога) е кучешка храна

503 1 13

Жена, като острие на бръснач,

като милваща врата гилотина,

като сълза на палач

попиваща в късче коприна.

 

С замах отваря райския портал,

за да те вкара... в черния си ад...

Отпиваш изворна вода, а пиеш кал -

Храната не засища твоя глад...

 

Ръцете просят жалка милостиня,

устата от молитви уморена

повръща късове сърце, като парченца диня,

надеждата изчезва умъртвена.

 

Стопява се и неродена любовта -

Една илюзия пред дверите на Хадес*,

и се превръща в кучешка храна

погълната, от кучето на ада**...

 

      *****

 

А тя, жената, вече друг желае,

но пак в замяна няма да даде...

И с любовта му ще си поиграе,

за да нахрани... адовото псе...

____________________________________________

* - Хадес - бог на подземното царство в древногръцката митология. Брат на Зевс и Посейдон.

** - кучето на ада - Цербер, зловещото триглаво куче, охраняващо входа, към подземния свят на Хадес.

 

12.01.2017

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и тук, Ничка.
  • Образен стих!
    Поздрави, Гош!
  • А така, Пепи, браво 😊😋😊
  • Сладка отрова Адам преглътнал.
    и вместо да вземе да се гътне,
    взел, че и рода човешки създал,
    Ах, Адаме, какъв си вандал!

    После що сме такива, що онакива...
    ами какви да сме, като
    замесени сме с отровни ръце,
    тестото ни нефела, пустата ѝ Ева,
    намерила му цаката,
    Как Адам да цака!

    И откакто свят светува,
    тъй човекът поминува -
    в сладка отрова наденат му хомота -
    хем да му е сладко, хем да го боли,
    хем да иска, хем да не
    смей да се освободи,
    че то е казано отдавна -
    в чувала бръкнИ каквото и да хванеш,
    друго няма - все змии...

    С две думи - животът е оксиморон,
    свободата е впрегатен кон!
  • Ми, предизвиквам те, напук, Пепи :"
    А сигиз да те видя 😋

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...