mislitel (Георги Каменов)
1003 10258
10.11.2019 г., 9:53 ч.

Любовта (понякога) е кучешка храна 

  Поезия » Друга
296 1 13

Жена, като острие на бръснач,

като милваща врата гилотина,

като сълза на палач

попиваща в късче коприна.

 

С замах отваря райския портал,

за да те вкара... в черния си ад...

Отпиваш изворна вода, а пиеш кал -

Храната не засища твоя глад...

 

Ръцете просят жалка милостиня,

устата от молитви уморена

повръща късове сърце, като парченца диня,

надеждата изчезва умъртвена.

 

Стопява се и неродена любовта -

Една илюзия пред дверите на Хадес*,

и се превръща в кучешка храна

погълната, от кучето на ада**...

 

      *****

 

А тя, жената, вече друг желае,

но пак в замяна няма да даде...

И с любовта му ще си поиграе,

за да нахрани... адовото псе...

____________________________________________

* - Хадес - бог на подземното царство в древногръцката митология. Брат на Зевс и Посейдон.

** - кучето на ада - Цербер, зловещото триглаво куче, охраняващо входа, към подземния свят на Хадес.

 

12.01.2017

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и тук, Ничка.
  • Образен стих!
    Поздрави, Гош!
  • А така, Пепи, браво 😊😋😊
  • Сладка отрова Адам преглътнал.
    и вместо да вземе да се гътне,
    взел, че и рода човешки създал,
    Ах, Адаме, какъв си вандал!

    После що сме такива, що онакива...
    ами какви да сме, като
    замесени сме с отровни ръце,
    тестото ни нефела, пустата ѝ Ева,
    намерила му цаката,
    Как Адам да цака!

    И откакто свят светува,
    тъй човекът поминува -
    в сладка отрова наденат му хомота -
    хем да му е сладко, хем да го боли,
    хем да иска, хем да не
    смей да се освободи,
    че то е казано отдавна -
    в чувала бръкнИ каквото и да хванеш,
    друго няма - все змии...

    С две думи - животът е оксиморон,
    свободата е впрегатен кон!
  • Ми, предизвиквам те, напук, Пепи :"
    А сигиз да те видя 😋
  • Нищо нямаш, ама поне го докарваш до нещо! 😅!
    те тия без нищото са най-добре, щото погледнато от обратния ъгъл - имат всичко!

    не ме предизвиквай да почна да драскам нещо за нещото и нищото, че току виж надраскам нещо...
  • Пепи, благодаря и на теб за този страхотен коментар!
    ПП
    Момичета, сигурни ли сте, че тези силни думи, казани тук, са за мен? Не за друго, вчера разбрах, тоест, осведомиха ме тук, че нито стил, нито талант имам. Та затова питам.
    Благодаря ви от сърце и душа!!!
  • Броеница от оксиморони - много добре пресъздадена идея! Поздрав!
  • Благодаря, Росилина. Зарадва ме с тези прекрасни слова, относно творбата ми.
  • Всеки стига до просешката тояга в любовта...Има ли някой, който да не е бил облъчен от радиацията на погубваща любов?! И онези, които се засищат и пируват с нашите несподелени чувства...Потресаващо сравнение с митологията! Поздравления!
  • Благодаря, Мариана, много точно си го казала.
    Права си, подобни хищници има и от двата пола!
  • Албена, усмихна ме коментарът ти. И то много.
    Естествено, че не мисля, че всички са такива! Просто обичам да пиша извън стандартите - и като тема, и като поглед, и като структура. Та този стих ми е от тези.
    А иначе съм имал късмета, когато обичам, да ме обичат и мен, а в момента дори от много месеци съм в плен на най-голямата си любов.
    Благодаря ти за чудесния коментар.
  • Описал си определен тип жени, Георги - от най-погубващите... Надявам се, не мислиш, че всички са такива!☺Може би просто си попадал само на този тип (или такива те привличат, защото умеят да съблазняват).
    Но стихът ти ми хареса - образен и силно въздействащ! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??