Тишината вали на парцали.
Самотата е люта змия.
Сякаш северно бяло сияние
се изгубва в съня на съня.
Сякаш има какво да замръзне,
а пък сини причини валят...
Ще направим ли къща от думи?
На инат, на инат, на инат...
Ще броим ли шума на сърцето,
този дрипав, невидим войник?
Тъмнината не връзва ръцете
и прегръдка със сняг не боли. ...