Любовта за любов
Тишината вали на парцали.
Самотата е люта змия.
Сякаш северно бяло сияние
се изгубва в съня на съня.
Сякаш има какво да замръзне,
а пък сини причини валят...
Ще направим ли къща от думи?
На инат, на инат, на инат...
Ще броим ли шума на сърцето,
този дрипав, невидим войник?
Тъмнината не връзва ръцете
и прегръдка със сняг не боли.
Като пряспа пустинните мисли
се залюбват с добри ветрове
и от утре започва на чисто
любовта за любов да расте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
))))))))))
