Люлякови нощи
Странникът, дето подминах,
беше много беден –
люлякови нощи
не беше виждал.
Небето му беше чисто –
ранени птици
не бе приютявало.
Земята му не отглеждаше
зелени спомени.
Странникът само искаше
да диша тревожен въздуха,
в сърцето си да отглежда
до болка парещи спомени.
Странникът, дето подминах,
мило и драго даваше
за моите нощи.
Люлякови.
Весела ЙОСИФОВА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
