15 окт. 2017 г., 20:43

Люлякови нощи 

  Поэзия » Любовная
1582 2 7

Странникът, дето подминах,

беше много беден –

люлякови нощи

не беше виждал.

Небето му беше чисто –

ранени птици

не бе приютявало.

Земята му не отглеждаше

зелени спомени.

Странникът само искаше

да диша тревожен въздуха,

в сърцето си да отглежда

до болка парещи спомени.

Странникът, дето подминах,

мило и драго даваше

за моите нощи.

Люлякови.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??