yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
Oct 15, 2017, 8:43 PM

Люлякови нощи 

  Poetry » Love
1319 2 8

Странникът, дето подминах,

беше много беден –

люлякови нощи

не беше виждал.

Небето му беше чисто –

ранени птици

не бе приютявало.

Земята му не отглеждаше

зелени спомени.

Странникът само искаше

да диша тревожен въздуха,

в сърцето си да отглежда

до болка парещи спомени.

Странникът, дето подминах,

мило и драго даваше

за моите нощи.

Люлякови.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??