yossifova (Весела ЙОСИФОВА) yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
8 585
Oct 15, 2017, 8:43 PM

Люлякови нощи

  Poetry » Love
1.9K 2 7

Странникът, дето подминах,

беше много беден –

люлякови нощи

не беше виждал.

Небето му беше чисто –

ранени птици

не бе приютявало.

Земята му не отглеждаше

зелени спомени.

Странникът само искаше

да диша тревожен въздуха,

в сърцето си да отглежда

до болка парещи спомени.

Странникът, дето подминах,

мило и драго даваше

за моите нощи.

Люлякови.

 

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0