3 янв. 2011 г., 12:38

Магия

1.3K 0 22

Разкъсана  от  чакане  сълза,

се спусна много плахо по ресниците.

Взривена от надежди тишина,

се потопи  в  безкрая  на  зениците!

 

Денят,стопен от  недочакан  миг,

от бързане , забрави да си иде!

Нощта-душа на влюбен романтик-

му подари безкрая на звездите!

 

И лятото – обветрено  и  босо,

прижурено от огнени криле,

заплело във косите златокоси

следи от тичащи по пясъка  нозе-

 

остана дълго,дълго покрай нас

забравило,че идва есента…

Влудено от дълбоката ни страст

и   от магията на любовта!

 

Сърцето  мое  твоето   все търси,

понесло кръста на греховно щастие-

със  поглед  да  докосваш мойте  пръсти,

без  разум  да  желаеш  мойто  бягство!

 

Ще бъда твоя!  Ти ще си до мен!

С копнежа на отлитащото лято,

във  залеза на тръгващия ден

и   в трепета кристален на сълзата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...