Магия
Разкъсана от чакане сълза,
се спусна много плахо по ресниците.
Взривена от надежди тишина,
се потопи в безкрая на зениците!
Денят,стопен от недочакан миг,
от бързане , забрави да си иде!
Нощта-душа на влюбен романтик-
му подари безкрая на звездите!
И лятото – обветрено и босо,
прижурено от огнени криле,
заплело във косите златокоси
следи от тичащи по пясъка нозе-
остана дълго,дълго покрай нас
забравило,че идва есента…
Влудено от дълбоката ни страст
и от магията на любовта!
Сърцето мое твоето все търси,
понесло кръста на греховно щастие-
със поглед да докосваш мойте пръсти,
без разум да желаеш мойто бягство!
Ще бъда твоя! Ти ще си до мен!
С копнежа на отлитащото лято,
във залеза на тръгващия ден
и в трепета кристален на сълзата!
© Йорданка Господинова All rights reserved.
