Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2731
17 июл. 2020 г., 11:55  

Майка 

  Поэзия
1436 12 23

В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.

 

Но в болничната стая притъмня.
Настана суматоха. Силуети,
престилки бели... После тишина.
Неведоми са пътищата клети.

 

— Детето Ви е мъртво – прокънтя,
но думите застинаха в зенита.
— Не! Живо е – с усмивка каза тя –
Усещам го. Грешите. Да, грешите!

 

И с натежалата от плод снага,
си тръгна без тревога и въпроси.
Неоспоримото опроверга.
След само месец-два... Ще го износи.

 

Съдбата крие странен реквизит.
Поднася ни пристрастната си карма,
заключена под слънчевия сплит...
Но грешката, за жалост, беше вярна.

 

Когато жребият размаха пръст,
превръщаме се в безусловни пешки.
Измерваме по майчиния ръст
отнетото в залозите човешки.

 

Намериха я с хлътнало лице,
от писъци баирът дълго стена.
Смъртта я бе понесла на ръце,
прегърнала детето неродено.

 

Два кръста, над засипания ров,
опряха рамене – голям и малък.
По-малкият засвети без надслов,
големият – с предречения – Майка.

© Мая Нарлиева Все права защищены

Свързани произведения
Майка
goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka
Проза
Тя беше! Беше добра сестра! Добра съпруга! Добра снаха! Изобщо, беше намерила ключето на своето място и си го беше подредила идеално. Липсваше само едно. Дете! И, тя много, много искаше да го има! И, защо не? Тя беше добра! Защо да няма дете? Щеше да го обича! Щеше да го направи добър човек! Като не ...
  1052  4  20 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Под някои творби все повече ми се мълчи, но да благодариш за вниманието и отделеното време за мен е въпрос на добро възпитание и чисто човешко отношение. Благодаря ти, Гавраил!
  • Много силно!
  • Така е, Маги.
    Но пред някои ти идва само да мълчиш. Думите бледнеят, бледнеят.
  • Така е, Майче! И всяка съдба е достойна за описание! Защото е изживяна! Поздрави!
  • Колкото хора, толкова съдби...
    Благодаря ви!
  • Наистина, разтърсващо и много силно!..
    Поздрави, Мая!
  • Благодаря, Майче! Споделям още сега!
  • Разбира се, Маги. Нямаш нужда от разрешението ми щом е тук...
    Тази история се вклинява в сърцето. Благодяря ти, че я сподели с нас!
  • Моля за разрешение да го споделя на страницата си и в ФБ профила си.
  • Майче! Нямам думи! Но имам сълзи! Така си го разбрала, както съм го казала! Точно това се случи и това разказах! А, ти го превърна в поезия, която разтърсва! Бкагодаря ти!
  • Разтъсващо, Мая! Много силно!
  • Твоят човешки и творчески отклик е така разтърсващ, Мая! Силно ме разчувства! ❤️
  • Покъртително!
    Да,има такъв разказ (Георги се досети!),
    но това придава на стихотворението още повече заряд!
  • Хубаво!
  • Eх, Синьо цвете... как ме разплака само...
  • Мая...Нямам силата да коментирам...
  • Историята, която ни разказа Маги, е покъртителна. Разказ за самоотвержената майчина любов...
    Стихотворението изплува от само себе си, но не знаех дали да го публикувам вместо коментар. А заглавието...не посмях да го сменя. Не бих могла да измисля по-пълнокръвно, по-завършено и по-категорично от нейното.
  • Мая, много добро стихотворение си написала по тази човешка история. Браво.
  • Без думи!
  • Веднага се сетих по коя творба е вдъхновението, помня я, а е ясно, че с толкова дневни прочита, малко творби оставят видима следа в паметта.
    Тежък стих, като описаната човешка съдба в него.
  • Не ми се коментира тук..
  • Разтърсващо!
  • Тежко!
Предложения
: ??:??