В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня.
Настана суматоха. Силуети,
престилки бели... После тишина.
Неведоми са пътищата клети.
— Детето Ви е мъртво – прокънтя,
но думите застинаха в зенита.
— Не! Живо е – с усмивка каза тя –
Усещам го. Грешите. Да, грешите! ...