Майка
| Видях я. Отдалече я познах. По улицата вървеше тя самичка, като божията птичка... От силна радост сърцето ми се разтуптя, това е мойта майчица добра. Затъжила се. Идва да ме види... Седнахме под старата липа и разговора много бързо завървя, за отдавна отминали години, когато била съм и аз малка птичка и всеки Божи ден сервирала съм по някоя беличка, а след това, като голяма, била съм гордостта на мама. Загледах се. Косите - вече побелели, а по лицето с най-прекрасните черти, бръчиците сякаш са се вплели. Ръчичките й малки, уморени, от веничките сякаш набраздени... Замислих се. И по моите коси има вече от сребро следи. Дали и аз някога така ще седя с моите деца под старата липа, в разговор за стари времена... |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кичка Сачарова Все права защищены
