Видях я. Отдалече я познах.
По улицата вървеше тя самичка,
като божията птичка...
От силна радост сърцето ми се разтуптя,
това е мойта майчица добра.
Затъжила се. Идва да ме види...
Седнахме под старата липа
и разговора много бързо завървя,
за отдавна отминали години,
когато била съм и аз малка птичка
и всеки Божи ден сервирала съм
по някоя беличка, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up