Sacharova (Кичка Сачарова)
8 20
6.02.2008 г., 10:57 ч.

Майка 

  Поезия » Гражданска
1048 0 3
Видях я. Отдалече я познах.
По улицата вървеше тя самичка,
като божията птичка...
От силна радост сърцето ми се разтуптя,
това е мойта майчица добра.

Затъжила се. Идва да ме види...
Седнахме под старата липа
и разговора много бързо завървя,
за отдавна отминали години,
когато била съм и аз малка птичка
и всеки Божи ден сервирала съм
по някоя беличка,
а след това, като голяма,
била съм гордостта на мама.

Загледах се. Косите - вече побелели,
а по лицето с най-прекрасните черти,
бръчиците сякаш са се вплели.
Ръчичките й малки, уморени,
от веничките сякаш набраздени...

Замислих се. И по моите коси
има вече от сребро следи.
Дали и аз някога така
ще седя с моите деца под старата липа,
в разговор за стари времена... 
 

© Кичка Сачарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??