Майсторът и розата
(провокирано от М и М на Зем... :) )
Дланите ти, дланите ти парят,
а очите ти от жаждата изгарят.
Майсторе, душата ти трепери
пред олтар от маргарити бели.
Стръкчета надежда посадил си
в илюзорните дантелени мъгли...
Пътя, сам ще го намериш, но пази се.
Трънена любов във мене спи.
Нея не събуждай, че ще стихне
мъжката ти лудост, ще я избода.
Нямам си очи на маргарити...
с бяла обич да те запленя.
Аз съм пищна, майска роза,
с цвят на залеза от кадифе.
Кестените плачели... на кой му дреме,
ще ти грабна и сърцето, като две и две.
Та на четири крака да лазиш
пред лехата ми, утъпкана за теб.
Пък тогава, ако не заплачеш...
майстор си, и то какъв... с късмет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
