RainaVakova
413 2666
24 нояб. 2018 г., 04:34

Макар веднъж на сто години 

  Поэзия » Другая
550 7 6

Аз вярвам: случва се така,

макар веднъж на сто години,

от нищо да боли глава,

със стихове да не премине.

 

В очите мънички следи

завива есенната шума... 

Снегът дали ще ги приспи, 

твърдят, че зимата е умна? 

 

В огнището ще разгори

мълчание като жарава,

предчувствие за благини, 

ти, Боже, никому не давай

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "В очите мънички следи
    завива есенната шума..."!!!
    Еха!
  • Хубаво послание, но в края нещо ми е непонятно...
  • 100 години самота /по веднъж на 100 години/.

    "Аз вярвам: случва се така...
    от нищо да боли глава,
    със стихове да не премине."

    Оригинално и въздействащо пишеш, Райна. Аплаузи!
  • "предчувствие за благини,
    ти, Боже, никому не давай" - !?

    Какво е това пожелание?!?
  • Тема за размисъл.
    Поздравление!
  • Бог е винаги с нас и е винаги добър, защото той е в триединството на Отца, Сина и Светият Дух...
    И точно когато сме най-обезкуражени и мислим, че той ни е изоставил и не виждаме неговите знаци, Той остава до нас и в нас.
    Прекрасна поезия ни поднасяш отново, Райна и ти благодаря, че с посления куплет ме плени толкова силно и ме накара да порасъждавам за Бог. Бъди благословена да пишеш все така! Поздравления!
Предложения
: ??:??