Макар веднъж на сто години

Поезия » Друга

798 7 5

Аз вярвам: случва се така,

макар веднъж на сто години,

от нищо да боли глава,

със стихове да не премине.

В очите мънички следи

завива есенната шума...

Снегът дали ще ги приспи,

твърдят, че зимата е умна?

В огнището ще разгори

мълчание като жарава,

предчувствие за благини,

ти, Боже, никому не давай

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Веси_Еси (Еси)

"В очите мънички следи
завива есенната шума..."!!!
Еха!

2018-11-25T13:53:58+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво послание, но в края нещо ми е непонятно...

2018-11-25T03:37:09+02:00
vega666 (Младен Мисана)

100 години самота /по веднъж на 100 години/.

"Аз вярвам: случва се така...
от нищо да боли глава,
със стихове да не премине."

Оригинално и въздействащо пишеш, Райна. Аплаузи!

2018-11-24T17:52:58+02:00
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

"предчувствие за благини,
ти, Боже, никому не давай" - !?

Какво е това пожелание?!?

2018-11-24T17:17:32+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Тема за размисъл.
Поздравление!

2018-11-24T09:53:13+02:00