Nov 24, 2018, 4:34 AM

Макар веднъж на сто години

  Poetry » Other
797 7 5

Аз вярвам: случва се така,

макар веднъж на сто години,

от нищо да боли глава,

със стихове да не премине.

 

В очите мънички следи

завива есенната шума... 

Снегът дали ще ги приспи, 

твърдят, че зимата е умна? 

 

В огнището ще разгори

мълчание като жарава,

предчувствие за благини, 

ти, Боже, никому не давай

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • "В очите мънички следи
    завива есенната шума..."!!!
    Еха!
  • Хубаво послание, но в края нещо ми е непонятно...
  • 100 години самота /по веднъж на 100 години/.

    "Аз вярвам: случва се така...
    от нищо да боли глава,
    със стихове да не премине."

    Оригинално и въздействащо пишеш, Райна. Аплаузи!
  • "предчувствие за благини,
    ти, Боже, никому не давай" - !?

    Какво е това пожелание?!?
  • Тема за размисъл.
    Поздравление!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...