26 нояб. 2023 г., 15:07

Малка човешка вселена

1.3K 4 8

Аз съм истинска, топла, добра 

и живея живота красиво. 

Правех грешки и късно разбрах, 

че съм тук, за да бъда щастлива. 

 

Много дълго мълчах може би, 

много дълго от себе си бягах. 

С остър камък смеха си разбих 

и сърцето си с обръчи стягах. 

 

Днес съм слънце, мечти и любов, 

летен дъжд и дъга многоцветна, 

нежни трели на птичия зов. 

В мен душата отново прогледна. 

 

Този свят е със син ореол. 

Аз съм малка човешка вселена 

и "обичам" е моят глагол. 

----‐--‐---------------------------------

А стихът е подарък от мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...