26 нояб. 2023 г., 15:07

Малка човешка вселена

1.3K 4 8

Аз съм истинска, топла, добра 

и живея живота красиво. 

Правех грешки и късно разбрах, 

че съм тук, за да бъда щастлива. 

 

Много дълго мълчах може би, 

много дълго от себе си бягах. 

С остър камък смеха си разбих 

и сърцето си с обръчи стягах. 

 

Днес съм слънце, мечти и любов, 

летен дъжд и дъга многоцветна, 

нежни трели на птичия зов. 

В мен душата отново прогледна. 

 

Този свят е със син ореол. 

Аз съм малка човешка вселена 

и "обичам" е моят глагол. 

----‐--‐---------------------------------

А стихът е подарък от мене!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...