26.11.2023 г., 15:07

Малка човешка вселена

1.3K 4 8

Аз съм истинска, топла, добра 

и живея живота красиво. 

Правех грешки и късно разбрах, 

че съм тук, за да бъда щастлива. 

 

Много дълго мълчах може би, 

много дълго от себе си бягах. 

С остър камък смеха си разбих 

и сърцето си с обръчи стягах. 

 

Днес съм слънце, мечти и любов, 

летен дъжд и дъга многоцветна, 

нежни трели на птичия зов. 

В мен душата отново прогледна. 

 

Този свят е със син ореол. 

Аз съм малка човешка вселена 

и "обичам" е моят глагол. 

----‐--‐---------------------------------

А стихът е подарък от мене!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...