26 nov 2023, 15:07

Малка човешка вселена

  Poesía » Otra
1.3K 4 8

Аз съм истинска, топла, добра 

и живея живота красиво. 

Правех грешки и късно разбрах, 

че съм тук, за да бъда щастлива. 

 

Много дълго мълчах може би, 

много дълго от себе си бягах. 

С остър камък смеха си разбих 

и сърцето си с обръчи стягах. 

 

Днес съм слънце, мечти и любов, 

летен дъжд и дъга многоцветна, 

нежни трели на птичия зов. 

В мен душата отново прогледна. 

 

Този свят е със син ореол. 

Аз съм малка човешка вселена 

и "обичам" е моят глагол. 

----‐--‐---------------------------------

А стихът е подарък от мене!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...