Nov 26, 2023, 3:07 PM

Малка човешка вселена

  Poetry » Other
1.3K 4 8

Аз съм истинска, топла, добра 

и живея живота красиво. 

Правех грешки и късно разбрах, 

че съм тук, за да бъда щастлива. 

 

Много дълго мълчах може би, 

много дълго от себе си бягах. 

С остър камък смеха си разбих 

и сърцето си с обръчи стягах. 

 

Днес съм слънце, мечти и любов, 

летен дъжд и дъга многоцветна, 

нежни трели на птичия зов. 

В мен душата отново прогледна. 

 

Този свят е със син ореол. 

Аз съм малка човешка вселена 

и "обичам" е моят глагол. 

----‐--‐---------------------------------

А стихът е подарък от мене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...