9 авг. 2014 г., 10:08

Малка ода за транспорта 

  Поэзия » Юмористическая
722 0 6

Да пътуваш със Транспорта

тук си е егати спорта.

Все за автобуси бягаш,

късно лягаш, рано ставаш...

Бързо вътре се натикваш,

всички с лакти ги изтикваш

и след таз "победа" малка

се добираш  седалка.

Стигаш до голяма гара -

вече си съвсем под пара -

стълби, коридор, тунел,

на един дъх си ги взел.

Грабваш вестник, бързо тичаш,

новини английски сричаш,

после скачаш във вагона

на метрото от перона

и тотално в пот накиснат

си отвсякъде притиснат.

Някой кашля, друг пък киха,

трети просто се усмихва,

или снощен, недоспал,

върху теб е легнал цял,

едрогърда кака млада

смига ти, по теб си пада,

някой хапва си закуска,

друг дискретно газ изпуска

и хипарите отсреща

с поглед стрелкат те зловещо,

стискаш зъби упорито

кокалчето щом ти ритнат -

казват "сори" най-учтиво,

ти ги "мамчиш" мълчаливо,

майка кърми си детето,

а ти даваш на "заето"...

Слизаш с рязко облекчение

след такова приключение,

а щом стъпиш на тротоара,

пак бензинова омара

главоломно те залива -

мозъка ти чак промива.

Тъй, тотално изморен,

почваш трудовия ден -

ти си знаеш как я караш.

Вечер - всичко се повтаря...

До дома си се добрал!

Значи - днес си оцелял.

Хапваш бобец със бекон

и се чувстваш шампион!

Тъй е в Лондона транспорта...

Да пътуваме за спорта!

 

 

© Росица Чакърова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??