Малка ода за транспорта
Да пътуваш със Транспорта
тук си е егати спорта.
Все за автобуси бягаш,
късно лягаш, рано ставаш...
Бързо вътре се натикваш,
всички с лакти ги изтикваш
и след таз "победа" малка
се добираш седалка.
Стигаш до голяма гара -
вече си съвсем под пара -
стълби, коридор, тунел,
на един дъх си ги взел.
Грабваш вестник, бързо тичаш,
новини английски сричаш,
после скачаш във вагона
на метрото от перона
и тотално в пот накиснат
си отвсякъде притиснат.
Някой кашля, друг пък киха,
трети просто се усмихва,
или снощен, недоспал,
върху теб е легнал цял,
едрогърда кака млада
смига ти, по теб си пада,
някой хапва си закуска,
друг дискретно газ изпуска
и хипарите отсреща
с поглед стрелкат те зловещо,
стискаш зъби упорито
кокалчето щом ти ритнат -
казват "сори" най-учтиво,
ти ги "мамчиш" мълчаливо,
майка кърми си детето,
а ти даваш на "заето"...
Слизаш с рязко облекчение
след такова приключение,
а щом стъпиш на тротоара,
пак бензинова омара
главоломно те залива -
мозъка ти чак промива.
Тъй, тотално изморен,
почваш трудовия ден -
ти си знаеш как я караш.
Вечер - всичко се повтаря...
До дома си се добрал!
Значи - днес си оцелял.
Хапваш бобец със бекон
и се чувстваш шампион!
Тъй е в Лондона транспорта...
Да пътуваме за спорта!
© Росица Чакърова All rights reserved.
