29 июл. 2012 г., 15:13

Мастилените пръсти на момиче...

1K 0 2

Мастилените пръсти на момиче,

косите разпилени на жена,

прошепнати във тъмното „обичам”,

прилежно натежали рамена.

 

На границата съм. Пристъпвам бавно

без виза, без паспорт и без билет.

Но нещо ме възпира най-безславно

и връща ме обратно пак при теб.

 

Животът ни подхвърля безпощадно

и дърпа ни далеч един от друг,

но ти завинаги сърцето ми открадна –

за теб, дете, жена, ще бъда тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно !
  • Бъди, Мария! Браво! Стихът е пълен.
    (С добри чувства ти препоръчвам да смениш наречието "най-безславно". Дано не ми се разсърдиш.)
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...