Мастилените пръсти на момиче,
косите разпилени на жена,
прошепнати във тъмното „обичам”,
прилежно натежали рамена.
На границата съм. Пристъпвам бавно
без виза, без паспорт и без билет.
Но нещо ме възпира най-безславно
и връща ме обратно пак при теб.
Животът ни подхвърля безпощадно
и дърпа ни далеч един от друг,
но ти завинаги сърцето ми открадна –
за теб, дете, жена, ще бъда тук.
© Мария All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
