15 мая 2015 г., 21:20

Мечта

485 0 5

Парче по парче -

съшита мечта.

Подхвърлена на вятъра,

вихър с нея играй. Изгаря я.

Нова деня озарява,

изгрява на челото.

В белота  сияе света.

След цвета идва семето.

Дреме съвестта,

чака си времето.

Обесена  на дърво,

честта  е мечта за 

нашето поколение!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинско, изстрадано и вярно!
    /Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!/
    Това е чистата истина!Поздрави мила!!!
  • Поздрав .Много добро
  • "Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!"
    Да, живеем в свят на безчестие. Дяволът царува сред света, но кога не е било така. Не бива да се отчайваме и предаваме.Нашият Месия от небето ни води.само трябва да вървим след Него.И по-тежки години е преживял народът ни.България ще пребъди! Амин!
  • С Мисана! Поздрав и от мен, Васе!
  • Да, ние живеем в епохата на безчестието. В епохата на преходните и безкрайно ронливи ценности. Всичко е почти мигновено преходно - любов, приятелство и т.н. Мамона е проникнал до корена на сърцата ни и е вкарал лигавия си език там, обезчестявайки ни един по един и съвкупно - едновременно. Свят на вертикални покойници - това сме ние. И добре го е казал древногръцкият поет Пиндар - "Сън на сянка е човекът!"

    Да се прекръстим всички, Василке! Бог да ни прости! Амин!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...