15 мая 2015 г., 21:20

Мечта

481 0 5

Парче по парче -

съшита мечта.

Подхвърлена на вятъра,

вихър с нея играй. Изгаря я.

Нова деня озарява,

изгрява на челото.

В белота  сияе света.

След цвета идва семето.

Дреме съвестта,

чака си времето.

Обесена  на дърво,

честта  е мечта за 

нашето поколение!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинско, изстрадано и вярно!
    /Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!/
    Това е чистата истина!Поздрави мила!!!
  • Поздрав .Много добро
  • "Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!"
    Да, живеем в свят на безчестие. Дяволът царува сред света, но кога не е било така. Не бива да се отчайваме и предаваме.Нашият Месия от небето ни води.само трябва да вървим след Него.И по-тежки години е преживял народът ни.България ще пребъди! Амин!
  • С Мисана! Поздрав и от мен, Васе!
  • Да, ние живеем в епохата на безчестието. В епохата на преходните и безкрайно ронливи ценности. Всичко е почти мигновено преходно - любов, приятелство и т.н. Мамона е проникнал до корена на сърцата ни и е вкарал лигавия си език там, обезчестявайки ни един по един и съвкупно - едновременно. Свят на вертикални покойници - това сме ние. И добре го е казал древногръцкият поет Пиндар - "Сън на сянка е човекът!"

    Да се прекръстим всички, Василке! Бог да ни прости! Амин!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...