15.05.2015 г., 21:20

Мечта

479 0 5

Парче по парче -

съшита мечта.

Подхвърлена на вятъра,

вихър с нея играй. Изгаря я.

Нова деня озарява,

изгрява на челото.

В белота  сияе света.

След цвета идва семето.

Дреме съвестта,

чака си времето.

Обесена  на дърво,

честта  е мечта за 

нашето поколение!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинско, изстрадано и вярно!
    /Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!/
    Това е чистата истина!Поздрави мила!!!
  • Поздрав .Много добро
  • "Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!"
    Да, живеем в свят на безчестие. Дяволът царува сред света, но кога не е било така. Не бива да се отчайваме и предаваме.Нашият Месия от небето ни води.само трябва да вървим след Него.И по-тежки години е преживял народът ни.България ще пребъди! Амин!
  • С Мисана! Поздрав и от мен, Васе!
  • Да, ние живеем в епохата на безчестието. В епохата на преходните и безкрайно ронливи ценности. Всичко е почти мигновено преходно - любов, приятелство и т.н. Мамона е проникнал до корена на сърцата ни и е вкарал лигавия си език там, обезчестявайки ни един по един и съвкупно - едновременно. Свят на вертикални покойници - това сме ние. И добре го е казал древногръцкият поет Пиндар - "Сън на сянка е човекът!"

    Да се прекръстим всички, Василке! Бог да ни прости! Амин!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...