Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
May 15, 2015, 9:20 PM

Мечта

  Poetry
480 0 5

Парче по парче -

съшита мечта.

Подхвърлена на вятъра,

вихър с нея играй. Изгаря я.

Нова деня озарява,

изгрява на челото.

В белота  сияе света.

След цвета идва семето.

Дреме съвестта,

чака си времето.

Обесена  на дърво,

честта  е мечта за 

нашето поколение!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • aap (Ангел)
    aap (Ангел)
    Истинско, изстрадано и вярно!
    /Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!/
    Това е чистата истина!Поздрави мила!!!
  • yankova41 (Йонка Янкова)
    yankova41 (Йонка Янкова)
    Поздрав .Много добро
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    "Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!"
    Да, живеем в свят на безчестие. Дяволът царува сред света, но кога не е било така. Не бива да се отчайваме и предаваме.Нашият Месия от небето ни води.само трябва да вървим след Него.И по-тежки години е преживял народът ни.България ще пребъди! Амин!
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    С Мисана! Поздрав и от мен, Васе!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Да, ние живеем в епохата на безчестието. В епохата на преходните и безкрайно ронливи ценности. Всичко е почти мигновено преходно - любов, приятелство и т.н. Мамона е проникнал до корена на сърцата ни и е вкарал лигавия си език там, обезчестявайки ни един по един и съвкупно - едновременно. Свят на вертикални покойници - това сме ние. И добре го е казал древногръцкият поет Пиндар - "Сън на сянка е човекът!"

    Да се прекръстим всички, Василке! Бог да ни прости! Амин!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0