May 15, 2015, 9:20 PM

Мечта

  Poetry
486 0 5

Парче по парче -

съшита мечта.

Подхвърлена на вятъра,

вихър с нея играй. Изгаря я.

Нова деня озарява,

изгрява на челото.

В белота  сияе света.

След цвета идва семето.

Дреме съвестта,

чака си времето.

Обесена  на дърво,

честта  е мечта за 

нашето поколение!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Истинско, изстрадано и вярно!
    /Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!/
    Това е чистата истина!Поздрави мила!!!
  • Поздрав .Много добро
  • "Обесена на дърво
    честта е мечта за
    нашето поколение!!!"
    Да, живеем в свят на безчестие. Дяволът царува сред света, но кога не е било така. Не бива да се отчайваме и предаваме.Нашият Месия от небето ни води.само трябва да вървим след Него.И по-тежки години е преживял народът ни.България ще пребъди! Амин!
  • С Мисана! Поздрав и от мен, Васе!
  • Да, ние живеем в епохата на безчестието. В епохата на преходните и безкрайно ронливи ценности. Всичко е почти мигновено преходно - любов, приятелство и т.н. Мамона е проникнал до корена на сърцата ни и е вкарал лигавия си език там, обезчестявайки ни един по един и съвкупно - едновременно. Свят на вертикални покойници - това сме ние. И добре го е казал древногръцкият поет Пиндар - "Сън на сянка е човекът!"

    Да се прекръстим всички, Василке! Бог да ни прости! Амин!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...